Голяма част от медицинската наука се занимава строго с тялото, като същевременно отрича - или поне до голяма степен отстъпва на фона - нашата вътрешна душевна същност.

Този изглед е особено разпространен при конвенционалното лечение на зрението, където зрението се счита за процес, подобен на камера, който създава изображение, което е или във фокус или извън него. Такъв едностепенен подход води до изкривяване на понятието какво е нормално. Очилата са толкова често срещани в нашата култура, че се считат за почти естествени разширения на човешката анатомия. Хората, които виждат ясно със собствените си очи, се превръщат в рядка порода.